Лекарствата за настинка съдържат множество съставки, които имат за цел да облекчат симптомите, причинени от вирусни инфекции. Смята се, че те не водят до сериозни нежелани реакции и поради това се отпускат без рецепта от аптеките. Въпреки това, при хронично болни пациенти, които приемат лекарства за дълъг период от време, може да се стигне до лекарствени взаимодействия, ако започнат да приемат едновременно с това и лекарства за настинка. Именно за това загатват авторите на статия в журнала „Семейна медицина и първична медицинска помощ“ на Фронтиерс (https://doi.org/10.3389/fmed.2025.1513019), упоменавайки три случая за самостоятелно прилагане на комбинирани лекарства за простуда и възникнали сериозни лекарствени взаимодействия.
В първият описан случай, 67-годишна жена, без анамнеза за коронарна болест и ангина пекторис през последните 12 месеца, е приемала diltiazem (15 mg два пъти дневно) за пароксизмална суправентрикуларна тахикардия в продължение на много години. Вследствие на коронавирусна инфекция (COVID-19), тя развива кашлица, и започва прием на комбинирани капсули съдържащи methoxyphenamine hydrochloride 12,5 mg, noscapine 7 mg, aminophylline 25 mg, chlorpheniramine maleate 2 mg. Тридесет минути след приема на лекарството тя развива притискаща болка в гръдния кош в прекордиалната област, със сърдечна честота от 112 удара/мин и нормално кръвно налягане. Приложени са таблетки nitroglycerine (0,5 mg) и metoprolol за облекчаване на стенокардията. На следващия ден следобед тя отново приема от комбинираните капсули и стенокардията се появява отново. Симптомите отшумяват отново при приема на nitroglycerine. Авторите смятат, че най-вероятно пристъпът на ангина пекторис се дължи на взаимодействие между diltiazem и една от съставките на комбинирания продукт, а именно aminophylline (aminophylline представлява сол на theophylline с етилендиамин), който може самостоятелно да доведе до тахикардия и аритмия, а в случая, едновременната употреба с diltiazem най-вероятно е довело до допълнително повишаване на плазмените му нива.
Вторият случай, 65-годишен мъж с хипертиреоидизъм, без анамнеза за употреба на алкохол или вирусен хепатит, приема propylthiouracil в продължение на една година. Развива респираторна инфекция и започва да приема комбиниран продукт, съдържащ paracetamol 500 mg, chlorpheniramine maleate 2 mg, dextromethorphan hydrobromide 15 mg, pseudoephedrine hydrochloride 30 mg. На шестия ден той получава халюцинации, замъглено зрение, жълтеница, гадене и повръщане и впоследствие е приет в болница. Първоначално е диагностициран с остра чернодробна недостатъчност, предизвикана от лекарства (paracetamol и propylthiouracil), но също така се предполага, че е възможен вирусен енцефалит. Стартирано е приложение на acyclovir, а propylthiouracil е спрян. Пациентът се е възстановил, изключен е енцефалит като възможност и е спрян приема на acyclovir, като е добавен methimazole (10 mg веднъж дневно). Клиничните прояви са изчезнали, а биохимията е била в норма и той е изписан на 18-ия ден. Авторите смятат, че причината за възникналите симптоми са увеличено натоварване на черния дроб при комбинирането на paracetamol и propylthiouracil, което е довело до остра чернодробна недостатъчност.
Третият случай, 63-годишен мъж, без хипертония и диабет, страда от болестта на Паркинсон от 2 години и приема levodopa, entacapone и selegiline. Поради хрема, кашлица и мускулни болки, започва да приема същият комбиниран продукт, като предишния пациент (paracetamol 500 mg, chlorpheniramine maleate 2 mg, dextromethorphan hydrobromide 15 mg, pseudoephedrine hydrochloride 30 mg). Приблизително 4 часа по-късно пациентът развива зачервяване на лицето, температура от 39,8°C и променен психичен статус и спешно е отведен в болница. След направени изследвания, му е поставена диагноза „треска с неизвестен произход и неуточнени отклонения в психичното състояние“ и е лекуван с ceftriaxone, esmolol и benidipine. Пациентът се е подобрил в следващите дни и е изписан от болницата. Авторите смятат, че причината за развилата се симптоматика е серотонинов синдром, дължащ се на лекарствени взаимодействия. Едновременното приложение на selegiline и dextromethorphan, както и на selegiline и pseudoephedrine може да увеличи риска и да доведе до серотонинов синдром.
И трите посочени случаи показват необходимостта от това пациентите в напреднала възраст да се консултират с фармацевт или лекар, преди да използват комбинирани лекарства за простуда, за да се избегнат рисковете от нежелани реакции, причинени от лекарствени взаимодействия.